Архив за март, 2017

Били ли сме под турско робство?

tursko-robstvo

В последно време засичам част от моите приятели във Facebook, да повтарят като папагали, че турското робство не е имало, тъй като част от българските граждани са имали право на собственост по време на Османското робство.

Някои от приятелите ми, повтарят тази мантра, като си мислят че по този начин противодействат на руската пропагандна машина, която цели да поддържа своето влияние в България. Постоянно напомняйки ни, че сме били освободени от руснаците.

Аз лично не мисля че трябва да се самоунижаваме по този начин, отричайки се от историята си.
А не смятам и че по-този начин се противопоставяме на руското вредно влияние.

Факт е че до 1916г. на територията на Отоманската империя са се продавали и купували хора на специални пазари, създадени за тази цел.
Източник тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Slavery_in_the_Ottoman_Empire
(Нарочно съм цитирал английската Уикипедия, тъй-като там има линкове към достоверни източници.)
Част от хората продавани на тези пазари са били българи.

В различни периоди от историята на Отоманската империя, различен процент от българското население са били роби в буквалния смисъл на думата (няма ли са право на собственост и са били са продавани като животни).

Няколко прости пресмятания за това колко българи са били буквално роби.
Нека да приемем че средния брои на българското населението по време на Османското робство е бил 1 000 000 души.

Ако всяка година са взимани нищожните 0.20% (или 1 на всеки 500 човека) за роби.
То за енда година 0.20% от 1 000 000 души са 2000 човека.

Ако умножим тези 2000 човека по 500 години имаме 1000 000 българи продадени като животни по робските пазари в турската империя.

Сега идва въпроса, все още ли смятате че живота на над 1 милион българи няма значение? Вие хомофоби ли сте? Все още ли смятате ли че тези хора не са били роби? Замислете се върху това.

Процента на българите попаднали под буквално робство е невъзможно да бъде доказан, тъй-като не се е водила статистика за това.
Но аз предполагам че в различни периоди от историята на Отоманската империя, процента на българите под (буквално) робство е варирал между 0.20% – 30%.
Особено в първите години на Османско робство, процента на поробените българи е бил доста голям. Броя на българите рязко спаднал от 1 500 000 до под милион.
Тоест освен масово етническо прочистване и потурчване на българи е имало доста поробени сред тях. Продавани на пазари из цялата империя.

Тук изниква следния важен въпрос.
Какъв процент от един народ трябва да е бил поробен, за да се приеме че е бил под робство?

Дали процента трябва да е 1% над 50% или 100%.

Аз лично смятам че първо трябва да се дефинира периода от време и процента от налелението, които са били поробени за този времеви период.
Поне за мен дори 0.20% (или 1 на всеки 500 човека) годишно от един народ да се взимат за роби. Това си е робство за целия народ. Особено ако робството е продължило 500г.
В случая с българите, този процент е бил доста голям.
Съответно може да се каже, че определено сме били под Османско (Турско) робство.

Важен източник на това, дали сме били под робство е това как съвременниците на този период от българската история, са описвали състоянието на българския народ.
Хора като Левски, Ботев и много други възрожденци, описват в своите записки състоянието на българския народ като робство а не владичество.

Позициите на част от съвременните ни историци, отричащи турското робство, не могат да бъдат възприемани като достоверни, тъй-като тези хора са зависими финансово и кариерно от геополитическите интереси на новите ни съюзници.

В момента както писах по горе, се цели отслабване политическото влияние на Русия в България, което е положителна тенденция, но за съжаление за целта се променя историческата картината в която се описва състоянието на българския народ.
Тоест пренебрегва се поробването на вероятно милиони българи попаднали под (буквално) робство, през вековете на Османско иго с цел да се отслабят геополитическото влияние на Русия в Бългагрия в момента.
Това е глупаво невежество и нагаждачество, което няма да доведе до нищо добро.

Относно частната собственост в Османската имеперия.
Позволил съм си да цитирам Уикипедия от тук.
“Българите притежавали право на собственост върху къщата си и дворното си място, но не и върху бащинията си: земите, които те обработват. Тя се води собственост на държавата, сиреч на султана. Върху бащинията се упражняват право на ползване и право на унаследяване, но не и право на разпореждане със земята (например, не може да се даде като залог при заем), сиреч отсъства пълно право на собственост.
Тоест българите са имали право на собственост ама не съвсем.

Така че моля ви спрете да се самоунижавате и да унижавате другите.
Бъдете българофили а не путинофили или доларофили.

Advertisements

Вашият коментар